2001

"If Art is a way of communication, specific language, what is my message as an artist?

How good could be any verbal translation of an artwork and is it possible at all? I know that one of the necessities to recognize any culture is to know its ability to work with at least two languages…

External world’s print on our conscious and the newborn forms after it, visual alphabet …

Mainstream art? Who is interested in Art out of its decorative function…in Bulgaria and abroad.

Art, once introduced as a way of expression, talks to me from each direction of the environment. What could be my choice – no reaction to the attacks on my senses ( art aggression ) , is it possible? Or – to become aggressor myself loading up my images to the fed up space and insist for attention? Or- to go to a deep observation of the colorful life picture and rework its reflection, long and carefully, inside myself? What about the spontaneity?

No doubt, Art is only one part of our life, but it consists the anticipation for the life’s future and this makes it really valuable. Art’s dependence on the money is not bigger than its dependence on the spiritual power. It is a doubtless truth.

Painting, drawing, sculpture – once materialized, they easy and so naturally become a stock, a trophy, become means of aggression and power.

The best role of Art is to be an education way, way to gain knowledge, way to live… and off course this is worth the bitterness of all other functions.

I dream for a world, where not only the children, but also the adults, often and freely will draw, paint and sculpt. Technology does not change the essence of Art. Photography, cinema, video, computer technologies add piles of images – seductive and obsessive. Art is (not) an industry and to recognize something as artwork I want to see personality, I need intimacy. Sometimes I hate the galleries …"

Galina Todorova at "26-5" meeting - 2001

" Ако изобразителното изкуство е начин за общуване, своеобразен език, то какво е моето послание на художник?

Доколко словесният превод в областта на изобразителното изкуство е възможен? Знам, че задължително условие, за да се говори за култура е тя да борави с поне два езика...

Отпечатъците от външния свят в съзнанието и новите форми, които то ражда, азбуката на формата...

Елитарност на изкуството? Кой се интересува от изобразително изкуство извън декоративната му роля...в България и в другите страни. Изобразителното изкуство, веднъж опознато като начин за изразяване ми говори от всички посоки на средата, в която живея. Какви възможности за избор имам - да не реагирам по никакъв начин на атаките върху сетивата ми (агресията на изкуството), възможно ли е? Или сама да стана агресор, като натъпча и моите образи в преситеното пространство и настоявам за внимание? Или да потъна в съзерцание на пъстрата житейска картина и дълго да преработвам нейното отражение в мен? А спонтанността? Изкуството безспорно е само част от живота, но то съдържа предчувствието за бъдещето на живота и това го прави истински ценно.

Зависимостта на изкуството от парите не е по-голяма от зависимостта му от силата на духа. Това е неоспорима истина.

Картината, рисунката, скулптурата, материализираното изкуство лесно и сякаш естествено се превръща в стока, в ловен трофей, в средство за агресия и за демонстриране на надмощие.

Най-добрата роля на изкуството е познавателната, образователната и, разбира се, заради нея си струва да се изтърпи горчилката на всички други функции, с които то може да бъде обременено.

Мечтая за свят, в който не само децата, но и възрастните често и свободно рисуват, живописват и скулптират.

Технологиите не променят същността на изкуството. Фотографията, киното, видеото, новите компютърни технологии ни затрупват с образи - ефектни и изкушаващи. Изкуството (не) е индустрия и за да призная нещо за изкуство искам да видя личност, нужна ми е интимност. Понякога намразвам галериите..."

Галина Тодорова на среща на "26-5" - 2001