"Human Light " Prints and Drawings - an Exhibition at the ADMIN Gallery of the St Louis Community
College at Florissant Valley - Dec 2010/ Feb 2011
Thanks to Jim Gormley and Janice Nesser-Chu for the invitation! And I will always remember the big help of my good friend - Mr Bill Plumpe!
In 2004, when I had to decide to move to the USA as a legal immigrant or to stay in my native Bulgaria, I went through all my artworks, made till that moment.
I had worked as an Artist and Art Teacher ever since I graduated with MFA from the National Art Academy in Sofia and I wanted to continue. I had created artworks ever since I remembered. The opportunity to see the way life is in the enormously more powerful economy of the USA, was something hard to miss. I knew the opportunities for artists there are much more than in Bulgaria. And my decision was taken with the intend to come back to Bulgaria one day, more experienced and with connections to the big world across the ocean. I had to say ''No!" to the fear of the unknown and to trust the Creator, contributing to his plan. I did not know that I will become part of the American people and will meet some of the best friends in my life - within just 6 years.
Art has no nationality and it belongs to all nations. It is welcome everywhere. For me, as with most kids, it started with the drawing - simple pen and pencil drawing. I could spent hours drawing. Later, in the art schools, some of our studies would continiue 30 and more hours. People's faces have always been fascinating for me.
When I was 12 years old, my parents introduced me to a private Art Teacher. We are good friends with him now, knowing each other more than 28 years now and with the experience of joint work. His name is Mincho Panayotov - in his studio I received a broad general knowledge of Visual Arts and in person learnt much about graphics, printmaking and painting, in addition to the classes in Fine Arts High School and in the Art Academy later. One of my teacher's gifts for me was an album with Japanese prints reproductions. From his library I borrowed an album of Kete Kolwitz artworks, a woman-artist I learnt about from him. His slides and books were showing us, his students, artists like Albrecht Durer, Rembrandt, Michelangelo, Leonardo da Vinci, Van Gogh, Degas, Jules Pascin, George Papazov and so many more. The way our teacher was teaching was emotional and human.
In America I saw this emotional humanness everywhere - at work, on the streets, in the galleries. I was blessed with a job as a gallery attendant at the St Louis Art Museum. And the learning continued. Meeting people, seeing high class artworks all day and working as an Artist in my time off was a true blessing. This exhibition shows old and new prints and drawings, with an emphasis on human faces and their expression. I will never forget the words: ''You start to understand how much you love someone, when you start seeing the person's face and talk to it, even when the person is missing..."
I believe the roots of my fascination with faces are in the long Christian tradition of depicting the Sacred in Icons. This tradition is still alive and now I am dreaming to be an Artist contributing to its development. It is possible everywhere, but most of all here, in Southeastern Europe, where I did return
„Човешка светлина“, изложба на графики и рисунки - ADMIN Gallery
in the St Louis Community College at Florissant Valley, Missouri, САЩ - 2010/2011
С благодарност към Джим Гормли и Джанис Несер-Чу за поканата! И с вечна
признателност за голямата помощ на моя добър приятел - г-н Бил Плъмпи!
През 2004, когато трябваше да реша дали да замина за САЩ като легален имигрант или
да остана в родната си България, аз разгледах отново всичките си творби, направени
до момента.
Бях работила като художник и преподавател през цялото време след
завършването на Националната Художествена Академия в София и исках да продължа.
Бях художник откакто се помня. Възможността да видя начина на живот в невероятно по-
силната икономика на САЩ беше нещо, което трудно можех да пропусна. Знаех, че
шансовете за художниците там са много повече отколкото в България. И моето решение
беше взето, с намерението да се върна в България един ден, по-опитна и с връзки в
големия свят отвъд океана. През тази година трябваше да кажа „Не!“ на страха от
неизвестното и да вярвам на Създателя, допринасяйки за изпълнението на неговия
план. Тогава не знаех, че ще стана част от американския народ и ще срещна някои от
най-добрите приятели в своя живот - за краткото време от 6 години.
Изкуството няма националност и принадлежи на всички народи. То е приветствано
навсякъде. За мен, както и за повечето деца, то започна с рисунката - простичка
рисунка, с химикал или молив. Можех да прекарам часове рисувайки. По-късно, в
училищата по изкуствата, работата по един от нашите етюди по модел, продължаваше
по 30 и повече часа. Човешките лица винаги са били впечатляващи за мен.
Когато бях на 12, родителите ми ме заведоха при учител по рисуване. Ние сме добри
приятели сега, познавайки се вече 28 години и с опит от съвместна работа. Неговото
име е Минчо Панайотов - в неговото ателие получих цялостни познания за
изобразителното изкуство, запознах се на живо с графиката и печата, в допълнение към
уроците в Художествената гимназия и следването в Академията в София. Един от
подаръците на моя учител за мен беше албум с репродукции на японска графика. От
неговата библиотека бях взела назаем албум с творбите на Кете Колвиц, жена-
художник, за която научих от него. Неговите диапозитиви и книги показваха за нас,
неговите ученици, художници като Албрехт Дюрер, Рембранд, Микеланжело, Ван Гог,
Дега, Жюл Паскин, Жорж Папазов и толкова много други. Начинът по който той
преподаваше беше емоционален и човешки.
В Америка аз видях тази емоционална човечност навсякъде - на работа, на улиците, в
галериите. Благословена бях с работа в музея за изкуство на Сейнт Луис. И ученето
продължи. Срещите с хората, високата класа изкуство по цял ден и работата като
художник в свободното време беше истински благослов.
Настоящата изложба показва мои нови и стари рисунки и графики с акцент върху
човешките лица и тяхното психологическо състояние. Аз никога не ще забравя думите:
„ Разбираш колко обичаш някого, когато започнеш да виждаш лицето му и да говориш с
него, дори когато човекът отсъства...“
Вярвам, че моето вълнение пред човешките лица се корени в дългата християнска традиция за изобразяването на свещеното в икони. Тази традиция е все още жива и сега аз мечтая да бъда художник, допринасящ за нейното развитие. Това е възможно навсякъде, но най-много тук в Югоизточна Европа, където се завърнах