oil, acryllics, watercolor
Portraits
„Човешка светлина“, изложба на графики и рисунки - ADMIN Gallery
in the St Louis Community College at Florissant Valley, Missouri, САЩ - 2010/2011

С благодарност към Джим Гормли и Джанис Несер-Чу за поканата! И с вечна
признателност за голямата помощ на моя добър приятел - г-н Бил Плъмпи!

През 2004, когато трябваше да реша дали да замина за САЩ като легален имигрант или
да остана в родната си България, аз разгледах отново всичките си творби, направени
до момента. Бях работила като художник и преподавател през цялото време след
завършването на Националната Художествена Академия в София и исках да продължа.
Бях художник откакто се помня. Възможността да видя начина на живот в невероятно по-
силната икономика на САЩ беше нещо, което трудно можех да пропусна. Знаех, че
шансовете за художниците там са много повече отколкото в България. И моето решение
беше взето, с намерението да се върна в България един ден, по-опитна и с връзки в
големия свят отвъд океана. През тази година трябваше да кажа „Не!“ на страха от
неизвестното и да вярвам на Създателя, допринасяйки за изпълнението на неговия
план. Тогава не знаех, че ще стана част от американския народ и ще срещна някои от
най-добрите приятели в своя живот - за краткото време от 6 години.
Изкуството няма националност и принадлежи на всички народи. То е приветствано
навсякъде. За мен, както и за повечето деца, то започна с рисунката - простичка
рисунка, с химикал или молив. Можех да прекарам часове рисувайки. По-късно, в
училищата по изкуствата, работата по един от нашите етюди по модел, продължаваше
по 30 и повече часа. Човешките лица винаги са били впечатляващи за мен.
Когато бях на 12, родителите ми ме заведоха при учител по рисуване. Ние сме добри
приятели сега, познавайки се вече 28 години и с опит от съвместна работа. Неговото
име е Минчо Панайотов - в неговото ателие получих цялостни познания за
изобразителното изкуство, запознах се на живо с графиката и печата, в допълнение към
уроците в Художествената гимназия и следването в Академията в София. Един от
подаръците на моя учител за мен беше албум с репродукции на японска графика. От
неговата библиотека бях взела назаем албум с творбите на Кете Колвиц, жена-
художник, за която научих от него. Неговите диапозитиви и книги показваха за нас,
неговите ученици, художници като Албрехт Дюрер, Рембранд, Микеланжело, Ван Гог,
Дега, Жюл Паскин, Жорж Папазов и толкова много други. Начинът по който той
преподаваше беше емоционален и човешки.
В Америка аз видях тази емоционална човечност навсякъде - на работа, на улиците, в
галериите. Благословена бях с работа в музея за изкуство на Сейнт Луис. И ученето
продължи. Срещите с хората, високата класа изкуство по цял ден и работата като
художник в свободното време беше истински благослов.
Настоящата изложба показва мои нови и стари рисунки и графики с акцент върху
човешките лица и тяхното психологическо състояние. Аз никога не ще забравя думите:
„ Разбираш колко обичаш някого, когато започнеш да виждаш лицето му и да говориш с
него, дори когато човекът отсъства...“
Вярвам, че моето вълнение пред човешките лица се корени в дългата християнска
традиция за изобразяването на свещеното в икони. Тази традиция е все още жива и
сега аз мечтая да бъда художник, допринасящ за нейното развитие. Това е възможно
навсякъде, но най-много тук в Югоизточна Европа, където се завърнах
ENG
2001
2003
2007
2008
2010
2011
2012
2013
2014
Photography
Video
Видео
Фотография
2016