" Ако изобразителното изкуство е
начин за общуване, своеобразен
език, то какво е моето послание на
художник? Доколко словесният
превод в областта на
изобразителното изкуство е
възможен? Знам, че задължително
условие, за да се говори за култура
е тя да борави с поне два езика...
Отпечатъците от външния свят в
съзнанието и новите форми, които
то ражда, азбуката на формата...
Елитарност на изкуството? Кой се
интересува от изобразително
изкуство извън декоративната му
роля...в България и в другите
страни. Изобразителното изкуство,
веднъж опознато като начин за
изразяване ми говори от всички
посоки на средата, в която живея.
Какви възможности за избор имам -
да не реагирам по никакъв начин на
атаките върху сетивата ми
(агресията на изкуството),
възможно ли е, или сама да стана
агресор, като натъпча и моите
образи в преситеното пространство
и настоявам за внимание. Или да
потъна в съзерцание на пъстрата
житейска картина и дълго да
преработвам нейното отражение в
мен. А спонтанността?
Изкуството безспорно е само част
от живота, но то съдържа
предчувствието за бъдещето на
живота и това го прави истински
ценно.
Зависимостта на изкуството от
парите не е по-голяма от
зависимостта му от силата на духа.
Това е неоспорима истина.
Картината, рисунката, скулптурата,
материализираното изкуство лесно
и сякаш естествено се превръща в
стока, в ловен трофей, в средство
за агресия и за демонстриране на
надмощие.
Най-добрата роля на изкуството е
познавателната, образователната
и, разбира се, заради нея си струва
да се изтърпи горчилката на всички
други функции, с които то може да
бъде обременено.
Мечтая за свят, в който не само
децата, но и възрастните често и
свободно рисуват, живописват и
скулптират.
Технологиите не променят
същността на изкуството.
Фотографията, киното, видеото,
новите компютърни технологии ни
затрупват с образи - ефектни и
изкушаващи. Изкуството (не) е
индустрия и за да призная нещо за
изкуство искам да видя личност,
нужна ми е интимност.
Понякога намразвам галериите..."

Галина Тодорова
на среща на "26-5" - 2001
"If Art is a way of communication,
specific language, what is my message
as an artist?
How good could be any verbal
translation of an artwork and is it
possible at all? I know that one of the
necessities to recognize any culture is
to know its ability to work with at least
two languages…
External world’s print on our conscious
and the newborn forms after it, visual
alphabet …
Mainstream art? Who is interested in
Art out of its decorative function…in
Bulgaria and abroad.
Art, once introduced as a way of
expression, talks to me from each
direction of the environment. What
could be my choice – no reaction to
the  attacks on my senses ( art
aggression ) , is it possible? Or – to
become aggressor myself loading up
my images to the fed up space and
insist for attention. Or- to go to a deep
observation of the colorful life picture
and rework its reflection, long and
carefully, inside myself. What about
the spontaneity?
No doubt, Art is only one part of our
life, but it consists the anticipation for
the life’s future and this makes it really
valuable.  Art’s dependence on the
money is not bigger than its
dependence on the spiritual power.  It
is a doubtless truth.
Painting, drawing, sculpture – once
materialized, they easy and so
naturally become a stock, a trophy,
become means of aggression and
power.
The best role of Art is to be an
education way, way to gain
knowledge, way to live… and off
course this is worth the bitterness of all
other functions.
I dream for a world, where not only the
children, but also the adults, often and
freely will draw, paint and sculpt.
Technology does not change the
essence of Art. Photography, cinema,
video, computer technologies add piles
of images – seductive and obsessive.
Art is (not) an industry and to
recognize something as artwork I want
to see personality, I need intimacy.
Sometimes I hate the galleries …"


Galina Todorova
at "26-5" meeting - 2001
oil, acryllics, watercolor
oil, acryllics, watercolor
2003
2007
2008
2010
2013
2012
2014
Video
Video
Photography
Photography
2011
2016